За царевицата и други супер сили

Хм, чудя се…когато 2-годишният ти син те пита настойчиво в 3 през нощта   “Мамо, аз какво искам?” – това зараждане на чувство за хумор ли трябва да бъде или аналитичното му АЗ или пък просто иска да ми каже, че иска нещо, което е на върха на езика му, но ахааа ейй сега ще се сети?!

Наистина ми е трудно да оценя този скъпоценен момент подобаващо!

Което ме навежда на мисълта, че за всяко нещо таймингът трябва да е правилен!

Като в една друга особено забавна ситуация.

Септември месец, летим с колата към летището – аз и той, твърде закъснели сме. Самолетът, пренасящ брат ми отдавна е кацнал, но уменията ми за преговори удариха на камък със заветната цел да излезем от къщата в мир. Подозирах, че по пътя 2 кочана варена царевица ще спасят пътуването! Два. Добре, поне интуицията ми работи.

Така и стана.  Нали знаете – бебетата не харесват светофарите. Моето не е изключение. Докато стане на 3-месеца открих, че тромаво комби всъщност има страховитите способности на онези джипове от рапърските клипове, подскачащите. Спри /тръгни по-резичко на светофара и ето ти подскачаща кола-люлка! Бебетата обичат люлеенето и ето ти, преживяваме и този светофар без мрън, който да кара цялото ми същество да скоча на задната седалка и да спася окосмонавтеното страдалче от детското му столче! Ако опитате това ефикасно средство за спиране на бебешки плач, не казвайте на половинката…моята не оцени много подхода, колата-нещо-си, не запомних, но било скъпо…

Е, отдавна преминахме рап периода – от тогава все пак развих нови висини на мама-сила! Но да се върнем на нашия  случай с летището – ние все още не харесваме светофарите, и аз и той. Но запомнящ се беше онзи случай с 37те секунди червено на жълтите павета.  Когато успях да изровя от чантата топлата царевица – изяде ми цели 17 секунди, да я връча на пискунчето от задната седалка, то да отгризне и да констатира, че не иска тази! Другата! Ровя трескаво за друга царевица, прибирам първата на сигурно в чантата, излапвам 2 отронени зърна. Споменах ли, че столчето му за кола гледа назад, което прави действието особено забавно, тъй като визуално разчитам на отражението му в огледало на задната седалка, което пък улавям в огледалото за задно виждане.  Даже имам време да напиша смс – ‘идваме, чакай ни!’ и да забележа профанските опити на каката в съседната кола – та тя просто си слага червило! Сякаш не знае къде са устните и и има нужда от 37секунди да ги намери! Какво разхищение….  Гаааз, зелено е. Дишам.

Ñâåòîôîð. Traffic light.

Извод: една майчина чанта трябва да е достатъчно голяма за да събере и наръч от варени зеленчуци, сурови плодове, ядки или други здравословни закуски, да си имаме уважението.  Достатъчно малка, за да не преравяте съдържанието от всичко-от-което-нямаме-нужда-но-носим-за-всеки-случай толкова секунди, колкото един светофар не позволява – сигурно предзнаменование, че ще изпуснете момента на зачатие на детското недоволство и ще се озовете в кола, заплашваща да бомбира от истерия. Не искате това.

О, и разбира се, носете правилното пособие за туширане на надигащо се недоволство в правилния момент и в правилното количество! Не изпускайте онзи рошав момент, когато е ясно, че играта загрубява. Печелите бонус точка ако предложите избор. Децата обичат избора. И както казахме таймингът е всичко. И уменията за преговори с 2-годишно. И мама-силата.

mama empowernment