Как да си купим хладилник с 2.5 годишно?
Трудно…
Спираме пред магазина, налага се да изберем хладилник – днес, а ТОЙ, пълен с енергия няма търпение да спринтира из лабиринта от домакински уреди и да се крие в печките! Питам баща му ‘дали да не вземем носилката от колата’, той пък смята, че нямало нужда. Хмммм, добре тогава, хладилници – идваме.
Още през първите 2 минути консултантката е загубила вниманието на младата публика и така синът ни се отправя на разузнаване към пералните, докато ние се опитваме да се концентрираме над екстрите на хладилник HS_34q4-q9w0-954e0te94ti9eti9prikpfkspofk или може би SH-23084328593583495u9203-12-q94.
Ако ги кръщаваха Оазис, Парадайс, Лагуна, Арктика или други подобни мол-о-звучащи имена има поне слаб шанс да запомня кой хладилник кой е, докато се опитвам да се ориентирам поне по звука на счупено КЪДЕ Е ДЕТЕТО! От време на време еднин малък силует прелита в края на коридора и чуваме затръшването на поредната хладилна витрина и ….пулсирането на онази специална майчина вена, която се обажда в такива случаи.
Възкликвам ‘ Това беше грешка’ и мъжът ми явно разчита многозначителния ми поглед, защото се отправя към колата за ергономичната раница – спасител 🙂
3минути и една Tula раница по-късно ситуацията е овладяна, дивачето хрупа солети в носилката, носено от татко му и Уау, успяваме да чуем цялата презентация на консултантката, включваща дори тур из магазина.
След което награждаваме Абугеге (да, и сам е избрал това ‘индианско’ име) с разцъкване на пералните, печките и де-що-има-копчета.
Мисия успешна, хладилник поръчан, дете налично и цяло. Родители – с почти непобелели коси!
О, бебеносене, спасителю наш!
