Наскоро прочетох тази статия за привързаното родителство.
Макар че статията ми допада и лично аз се смятам за последовател на така нареченото привързано родителство това, което ми направи впечатление беше призивът, с който беше публикувана ‘защо е важно да отглеждаме бебето’ еди-как-си.
Това, което ни помага да дадем нужното на детето си и да се чувстваме добри родители е просто да се вслушаме в себе си, в инстинктите си, които ни нашепват посоката и в поведението на бебето, което ни подсказва потребностите му.
Дали ще следваме неизменно дадена методология за отглеждане на бебето не е от първо значение. Важното е да последваме това, което работи за вашето бебе и вашето семейство.
И да, ако бебето се утешава на ръце, а вашите изнемогват – носете бебето в приспособления за носене на бебето, съобразение с ергономичните принципи.
Така ще имате свободни ръце, а гърбът ще се натоварва по-малко.
Нося сина си от 10-дневен ( а сега е на 2г и половина) и все ме питат ‘Ама така не тежи ли?’ . Отговарям, че в сравнение с носенето на ръце, което той все още желае е направо безтегловен. Бебе, което не е щастливо е доста по-сериозна тежест.
Малко абсурдно ми се струва бебето да плаче безутешно, а родителите да не смеят да го гушнат, за да ‘не го разглезят и да стане страшно’. Ами то страшното вече е настъпило! Бебе, което реве, та се къса. Майка, на която и идва да си оскубе косата, мечтаща за топла вана (но не може дори да се нахрани спокойно), само за да потъне под водата и да избяга от реалността. И роднини, които и обясняват как не трябва да се подава на манипулациите на бебето-тиранин?!
Колко по-страшно може да стане след евентуалното разглезване?!
Бебе на невръстна възраст не е разглезено. То просто има нужди, които сигнализира. И ако нещо вътре в нас ни подтиква да откликнем най-простото и здравословно за ситуацията решение е просто да последваме този подтик. И ако това се нарича привързано родителство или ‘марамундел’ – така да бъде!
Помнете, че и този ден / период ще мине 🙂 Гушкайте бебето и продължете напред – заедно.